2 Samuel 11

Давид и Витсавее

1 ^a След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, слугите си с него и целия Израил. И те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим.

2 ^b Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива.

3 ^c И Давид прати да разпитат коя е жената. И един каза: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия.

4 ^d Тогава Давид прати хора да я доведат и когато тя дойде при него, той лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.

5А жената зачена; и прати да известят на Давид: Бременна съм.

6Тогава Давид прати вестоносец до Йоав да му каже: Изпрати ми хета Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид.

7И когато Урия дойде при него, Давид го попита как е Йоав, как е народът и как върви войната.

8 ^e После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза.

9Но Урия спа при вратата на царската къща с всички слуги на господаря си и не слезе у дома си.

10И когато известиха на Давид, че Урия не слязъл у дома си, Давид му каза: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?

11 ^f Урия отговори на Давид: Ковчегът, Израил и Юда престояват в шатри. Господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле. А аз у дома си ли да ида, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, това няма да направя.

12Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, а утре ще те изпратя. И така, Урия престоя в Йерусалим през онзи ден и на другия.

13 ^g Давид го покани и яде пред него и пи; и го опи. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.

14 ^h Затова на сутринта Давид писа писмо на Йоав и го прати по Урия.

15 ⁱ А в писмото написа следното: Поставете Урия там, където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.

16И така, Йоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.

17И когато мъжете излязоха от града и се биха с Йоав, паднаха неколцина от народа, т. е. от Давидовите слуги. Умря и хетът Урия.

18Тогава Йоав прати да известят на Давид всичко, което се беше случило във войната.

19Той заповяда на вестоносеца: Когато разкажеш на царя всичко, което се е случило във войната,

20ако гневът на царя пламне и ти каже: Защо се приближихте толкова до града да се биете, не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?

21 ^j Кой порази Авимелех, син на Ерувесета ▼

▼ 11:21 Съд. 6:32 – Ероваал.

? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък и той не умря ли в Тевес? Защо се приближихте толкова близо до стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетът Урия.

22И така, вестоносецът замина и като пристигна, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.

23Вестителят каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме чак до входа на портата.

24Но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха. Умря и слугата ти, хетът Урия.

25Тогава Давид каза на вестоносеца: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът погубва понякога един и понякога – друг. Засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.

26А когато Уриевата жена чу, че мъжът ѝ Урия умрял, плака за мъжа си.

27 ^l И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си. Тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа .

2 Samuel 12

Изобличението на пророк Натан и покаянието на Давид

1 ^m Тогава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2 Богатият имаше много овце и говеда,

3 а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.

4 И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.

5 Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия Господ , човекът, който е направил това, заслужава смърт.

6 ⁿ Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил.

7 ^o Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва Господ , Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка.

8 Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.

9 ^p Защо ти презря словото на Господа и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

10 ^q Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена.

11 ^r Така казва Господ : Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

12 ^s Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето.

13 ^t Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред Господа . А Натан отговори на Давид: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.

14 ^u Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.

15 И Натан си отиде у дома. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.

16 ^v И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид постѝ, влезе и пренощува, легнал на земята.

17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

18 На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.

20 ^w Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в Господния дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.

21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти постѝ и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

22 ^x А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?

23 ^y Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

Раждането на Соломон

24 ^z След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И Господ го възлюби

25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия ▼

▼ 12:25 Т.е. Любезен на Господа .

, заради Господа .

Победа над амонците

26 ^ab А Йоав воюва̀ против Рава на амонците и превзе царския град.

27 ^ac И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите.

28 Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.

29 Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.

30 ^ad Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка.

31 Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.