‏ Romans 9

Божият избор остава

1 ^a Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,

2 ^b че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 ^c Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът,

4 ^d които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията,

5 ^e чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 ^f Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,

7 ^g нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“.

8 ^h Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство.

9 ⁱ Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

10 ^j И не само това, но и когато Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

11 ^k макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава,

12 ^l ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;

13 ^m както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“

14 ⁿ И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 ^o Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 ^p Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“

18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска – закоравява.

Божият гняв и милосърдие

19 ^q На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

20 ^r Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“

21 ^s Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба ?

22 ^t А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел,

23 ^u и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава –

24 ^v върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 ^w Както казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ,
и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“
26 ^x И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ,
там ще се нарекат синове на живия Бог.“
27 ^y А Исайя вика за Израил:
„Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък,
само остатък от тях ще се спаси;
28 ^z защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него “ , като го извърши и свърши скоро.

29 ^aa И както Исайя е казал в по-предишно място: „Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство,
като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“

Израил и Благовестието

30 ^ab И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

31 ^ac а Израил, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон.

32 ^ad Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33 ^ae както е писано: „Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват;
и който вярва в Него, няма да се посрами.“