‏ Philemon

Малкото послание към Филимон (само една глава) е написано и изпратено по повод на един частен случай.

Филимон бил заможен жител на малоазийския град Колоса, християнин. Всички в семейството му били кръстени може би от самия апостол Павел и образували една истинска „домашна църква“ (2 ст). Неговият роб Онисим избягал от господаря си и като много други свои другари по участ се укривал в столицата Рим. Там срещнал апостол Павел, който, макар и в окови, използвал всяка възможност да проповядва за Спасителя Исус Христос на всички, до които имал достъп. Онисим повярвал и приел християнството. За да избави Онисим от трудното и опасно положение на избягал роб, апостолът го изпратил обратно при неговия господар Филимон с молба да го приеме вече не като роб, а като обичан брат във вярата (16 ст.).

Посланието, написано около 63 г. в Рим, е един прекрасен пример за прилагане на християнската вяра и любов във всекидневния живот.

Обичта и вярата на Филимон

1 a Павел, затворник за Христос Исус, и брат Тимотей, до нашия възлюбен съработник Филимон

2 b и до сестра Апфия, и до нашия сподвижник Архип, и до твоята домашна църква:

3 c Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

4 d Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,

5 e като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господ Исус и която показваш към всички светии.

6 f Моля се това общение в твоята вяра да действа така, че те да познаят всичкото добро, което е в нас, за слава на Христос.

7 g Защото неведнъж съм намирал голяма радост и утеха в твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.

Молба за Онисим

8 h Затова, ако и да имам право с голямо дръзновение в Христос да ти заповядам това, което подобава,

9 i пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз, старецът Павел, а сега и затворник за Христос Исус,

10 j ти се моля за моето чедо Онисим
1:10 От гр. полезен.
, когото родих в оковите си,

11 който беше някога безполезен за теб, а сега полезен и на теб, и на мене;

12 когото ти пращам обратно лично, т. е. самото ми сърце.

13 l Аз бих желал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, като съм в окови за благовестието;

14 m но без да зная твоето мнение, не искам да направя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, а доброволна.

15 n Защото може би затова той се е отлъчил от тебе за малко време, за да го имаш завинаги,

16 o не вече като роб, а повече от роб – като брат, особено възлюбен на мен, а колко повече на теб и по плът, и в Господа!

17 p И така, ако ме смяташ за съучастник в Христа, приеми него като мен.

18 И ако в нещо те е онеправдал или ти дължи нещо, мини това на моя сметка.

19 Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си.

20 q Да, брате, нека имам тази печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христос.

21 r Уверен в твоята послушност, аз ти пиша и зная, че ще направиш и повече, отколкото ти казвам.

22 s А освен това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез вашите молитви.

Заключителни поздрави

23 t Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христос Исус,

24 u също и моите съработници: Марк, Аристарх, Димас и Лука.

25 v Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух.

Амин.

Copyright information for BulProtRev
The selected Bible will not be clickable as it does not support the Vocabulary feature. The vocabulary is available by hovering over the verse number.