‏ Numbers 11

Недоволството на Израил в пустинята

1 a И народът роптаеше зле в ушите на Господа ; Господ чу и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана.

2 b Тогава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на Господа и огънят престана.

3 И онова място бе наречено Тавера
11:3 Т.е. горене.
, защото огън от Господа гореше между тях.

4 d Разноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израилтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5 e Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

6 f а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.

7 g (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8 h Народът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

9 i Когато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)

10 j И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей.

11 k Моисей запита Господа : Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ?

12 l Аз ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка
11:12 От евр. възпитател.
носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им?

13 n Откъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем.

14 o Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

15 p Ако Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

16 q Тогава Господ каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

17 r И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

18 s И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

19 Няма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

20 t а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа , Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?

21 u Моисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22 v Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

23 w А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не.

24 x И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

25 y Тогава Господ слезе в облака и говорѝ с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана – името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

27 И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

28 z Тогава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забранѝ им.

29 aa А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!

30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

31 ab Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

32 ac Тогава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33 ad А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма напаст.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава
11:34 Т.е. Гробище на лакомията.
, защото там бяха погребани лакомите хора.

35 af А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.
Copyright information for BulProtRev
The selected Bible will not be clickable as it does not support the Vocabulary feature. The vocabulary is available by hovering over the verse number.

Everyone uses cookies. We do too! Cookies are little bits of information stored on your computer which help us give you a better experience. You can find out more by reading the STEPBible cookie policy.