‏ Luke 10

Изпращането на седемдесет ученици

( Мат. 9:37-38 )

1 ^a След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.

2 ^b И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.

3 ^c Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 ^d Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.

5 ^e И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.

7 ^f И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат

9 ^g и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

11 ^h И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 ⁱ Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град.

Упреци към непокаялите се градове

( Мат. 11:20-24 )

13 ^j Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.

14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 ^k И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!

16 ^l Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

Завръщането на седемдесетте ученици

17 ^m И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.

18 ⁿ А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

19 ^o Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.

20 ^p Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.

21 ^q В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 ^r Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

23 ^s И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 ^t Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

Най-голямата заповед

( Мат. 22:34-40 ; Марк 12:38-40 )

25 ^u И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?

27 ^v А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“

28 ^w Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш.

Притча за добрия самарянин

29 ^x Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?

30 Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

31 ^y А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.

32 Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.

33 ^z Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото , където беше той, и като го видя, смили се,

34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?

37 Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.

При Марта и Мария

38 ^aa И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 ^ab Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне.

41 Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 ^ac но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.