‏ Job 11

Първа реч на Софар. Йов трябва да се смири

1 Тогава наамецът Софар отговори: 2 Не трябва ли да се отговори на многото думи?
Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста?
И когато ти се присмиваш, тебе никой ли да не засрами?
4 ^a Защото ти казваш: Това, което говоря, е право
и аз съм чист пред Твоите очи.
5 Но дано проговореше Бог
и да отвореше устните Си против теб,
6 ^b и да ти явеше тайните на мъдростта,
че тя е двояка в проницателността си.
И така, знай, че Бог изисква от тебе по-малко,
отколкото заслужава беззаконието ти.
7 ^c Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини?
Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 Тези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш?
По-дълбоки са от преизподнята; какво можеш да узнаеш?
9 Мярката им е по-дълга от земята
и по-широка от морето.
10 ^d Ако мине Той и улови и събере съд,
то кой може да Му забрани?
11 ^e Защото Той знае суетните хора,
Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 ^f Но суетният човек е лишен от разум;
дори човек се ражда като диво оселче.
13 ^g Ако ти оправиш сърцето си
и простреш ръцете си към Него,
14 ^h ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го
и не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 ⁱ Само тогава ще издигнеш лицето си без петно.
Да! Утвърден ще бъдеш и няма да се боиш;
16 ^j защото ще забравиш скръбта си;
ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 ^k Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне;
и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 ^l Ще бъдеш в увереност, защото има надежда.
Да! Ще се озърнеш наоколо и ще си легнеш безопасно.
19 Ще легнеш и няма да има кой да те плаши;
дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 ^m А очите на нечестивите ще изтекат;
прибежище няма да има за тях;
и надеждата им ще бъде, че ще издъхнат.