‏ James 1

В началото на посланието като автор се сочи „Яков, раб на Бога и на Господ Исус Христос“(1:1). Понеже той не се определя като апостол, явно това не е апостол Яков Зеведеев, брат на евангелист Йоан, нито другият апостол Яков, син на Алфей (Мат. 10:3; Д. А. 1:13). Вероятно авторът е Яков, „брат Господен“(Мат. 13:55), наричан още „малкият Яков“(Марк 15:40). По-късно той бил сред ръководителите на църквата в Йерусалим (срв. Д. А. 1:14; 15:13). След заминаването на апостол Петър Яков станал ръководител на тази църква (Д. А. 21:17-18). Загинал мъченически през 62 г. сл. Хр.

Получатели на посланието са „дванадесетте разпръснати племена“. Под тези думи могат да се разбират юдео-християнските общини в Палестина и други страни. Но това може да бъде определение и за цялото християнство, новия „Божий Израил“(Гал. 6:16), разпространил се по целия свят.

Приема се, че посланието е написано в Йерусалим през 50-те години сл. Хр.

Посланието на апостол Яков, независимо от началните си думи (1:1), обичайни при започване на писмо, по своето съдържание не е писмо. Няма и цялостен систематичен строеж. Тук не срещаме развитие или защита на учение, а наставления за осъществяване на Христовото благовестие в живота на християните. Поради слабата връзка помежду си отделните му части могат да съществуват и напълно самостойно. Влиянието на юдейския начин на мислене и изразяване личи навсякъде, но съдържанието е безспорно християнско. Основата е вярата в Исус Христос, Който е „Господ на славата“, идващият Съдия (2:1; 5:7-11).

Изпитание на вярата

1 a Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

2 b Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания
1:2 Или: изкушения.
,

3 d като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.

5 e Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.

6 f Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,

10 g а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Причината за изкушението

12 h Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.

13 i Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

15 j и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя!

17 k Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.

18 l От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Слушатели и последователи на учението

19 m Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.

21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

22 n Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

23 o Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.

25 p Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

26 q Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

27 r Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
Copyright information for BulProtRev
The selected Bible will not be clickable as it does not support the Vocabulary feature. The vocabulary is available by hovering over the verse number.