‏ Genesis 27Summary

Яков присвоява благословението на баща си

1 ^a Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Синко. А той му отговори: Ето ме.

2 ^b Тогава Исаак каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

3 ^c и така, вземи още сега оръжията си, колчана си и лъка си, излез на полето и ми улови дивеч,

4 ^d и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.

6 Тогава Ревека каза на сина си Яков: Виж, аз чух баща ти да говори на брат ти с тези думи:

7 Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа , преди да умра.

8 ^e И така, сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

9 ^f Иди още сега при стадото и ми донеси оттам две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

10 ^g и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.

11 ^h Но Яков каза на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм с гладка кожа.

12 ⁱ Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се окажа пред него измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

13 ^j А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми и иди и ми ги донеси.

14 ^k И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

15 ^l После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков.

16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.

18 И така, той отиде при баща си и каза: Татко. А Исаак отговори: Ето ме; кой си ти, синко?

19 ^m Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; направих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти.

20 Но Исак попита на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той отвърна: Защото Господ , твоят Бог, ми даде добър успех.

21 ⁿ Тогава Исаак каза на Яков: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син Исав, или не.

22 Яков се приближи към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

23 ^o И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брат му Исав; и го благослови.

24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз.

25 ^p Тогава Исаак каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му принесе и яде; донесе му и вино и пи.

Благословението на Яков

26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, синко.

27 ^q И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза: Ето, дъхът на сина ми
е като дъх на поле, което е благословил Господ .
28 ^r Бог да ти даде от росата на небето
и от тлъстината на земята,
и изобилие на жито и на вино.
29 ^s Племена да ти слугуват
и народи да ти се покланят.
Бъди господар на братята си;
и да ти се покланят синовете на майка ти.
Проклет всеки, който те кълне,
и благословен всеки, който те благославя.

30 Щом като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що беше се разделил с баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си.

31 ^t Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му каза: Да стане баща ми и да яде от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.

32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той отговори: Аз съм синът ти, първородният ти Исав.

33 ^u Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде.

34 ^v Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко.

35 А Исаак отвърна: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

36 ^w Исав каза: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път ме измести. Отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение?

37 ^x А Исаак отговори на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и вино; и така, какво да направя за тебе, синко?

38 ^y И Исав отвърна на баща си: Само едно ли благословение имаш, татко? Благослови и мене, татко. И Исав плака с висок глас.

39 ^z Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята,
наросявани от небето горе.
40 ^aa С меча си ще живееш, а на брат си ще слугуваш.
Но когато въстанеш,
ще строшиш ярема му от врата си.

Омразата на Исав към Яков

41 ^ab И Исав мразеше Яков поради благословението, с което баща му го благослови; Исав си каза: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брат си Яков.

42 ^ac Предадоха на Ревека думите на по-стария ѝ син Исав; затова тя прати да повикат по-младия ѝ син Яков и му каза: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

43 ^ad И така, сега, синко, послушай думите ми: стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,

44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,

45 докато премине от тебе гневът на брат ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

46 ^ae И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо живея?