‏ Ecclesiastes 3

Определеният от Бога порядък на живота

1 a Има време за всяко нещо
и срок – за всяка работа под небето:
2 b време за раждане и време за умиране;
време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;
3 време за убиване и време за изцеляване;
време за събаряне и време за градене;
4 време за плач и време за смях;
време за тъга и време за радост;
5 c време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни;
време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;
6 време за търсене и време за изгубване;
време за пазене и време за хвърляне;
7 d време за раздиране и време за шиене;
време за мълчание и време за говорене;
8 e време за обичане и време за мразене;
време за война и време за мир.
9 f Каква полза за онзи, който работи,
от онова, в което се труди той?
10 g Видях труда, който Бог даде
на човешките синове, за да се трудят в него.
11 h Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;
положил е и вечността в тяхното сърце,
без обаче да може човек да издири
отначало докрай делото, което е направил Бог.
12 i Познах, че няма друго, по-добро за тях,
освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;
13 j и още всеки човек да яде и да пие,
и да се наслаждава от доброто на целия си труд.
Това е дар от Бога.
14 k Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно;
не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него;
и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.
15 l Каквото съществува, е станало вече;
и каквото и да стане, е станало вече;
и Бог ще извика отново онова, което е минало.
16 m Видях още под слънцето
мястото на съда, а там – беззаконието,
и мястото на правдата, а там – неправдата.

Изводи за живота

17 n Казах си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 Казах в сърцето си относно човешките синове,
че това е, за да ги опита Бог
и за да видят те, че в себе си са като животни.
19 o Защото каквото постига човешките синове,
постига и животните: една участ имат;
както умира единият, така умира и другото.
Да! Един дух имат всичките;
и човек не превъзхожда в нищо животното,
защото всичко е суета.
20 p Всички отиват на едно място;
всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.
21 q Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе
и че духът на животното слиза долу, на земята?
22 r И така, видях, че за човека няма по-добро,
освен да се радва в делата си;
защото това е делът му;
понеже кой ще го върне назад, за да види
онова, което ще бъде след него?
Copyright information for BulProtRev
The selected Bible will not be clickable as it does not support the Vocabulary feature. The vocabulary is available by hovering over the verse number.