‏ Acts 16

Павел взима Тимотей за спътник

1 a После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.

2 b Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

3 c Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 d И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.

5 e Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Павел отива в Европа

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;

7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.

8 f И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 g А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.

10 h И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

Проповедта във Филипи

11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,

12 i и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

14 j И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.

15 k И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.

Апостолите Павел и Сила в затвора

16 l И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.

17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 m Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 n А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 o И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни

21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.

22 p Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.

25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 q внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.

28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.

29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;

30 r и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

31 s А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.

32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.

34 t И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.

36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.

37 u Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни
16:38 Т.е. римски граждани.
, се уплашиха;

39 w и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.

40 x А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.
Copyright information for BulProtRev
The selected Bible will not be clickable as it does not support the Vocabulary feature. The vocabulary is available by hovering over the verse number.

Everyone uses cookies. We do too! Cookies are little bits of information stored on your computer which help us give you a better experience. You can find out more by reading the STEPBible cookie policy.