‏ 1 Samuel 1Summary

Името на Самуил, което се използва в еврейската Библия за заглавие на първите две книги на Царете, не доказва, че той е авторът на книгите (неговата смърт е описана в 1 Царе 25:1). Възможно е обаче част от текстовете да произхождат от него или от неговите приемници – пророците Натан и Гад. Най-ранното възможно датиране на написването на книгата е краят на X век пр. Хр., но съществуват и предположения, че окончателната редакция на книгата е направена след Вавилонския плен (след 539 г. пр. Хр.). В книгата се описва възникването на монархията в Израил и първият период от нейното съществуване, свързан с историята на три личности: Самуил, Саул и Давид.

Елкана и Анна – родителите на Самуил

1 ^a Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

3 ^b Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа .

4 ^c И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

5 ^d а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.

6 ^e А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.

7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

8 ^f Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?

Обещанието на Анна и раждането на Самуил

9 ^g А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)

10 ^h И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.

11 ⁱ И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

12 А като продължаваше да се моли пред Господа , Илий забеляза движението на устата ѝ.

13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

14 И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

15 ^j А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа .

16 ^k Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

17 ^l Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18 ^m А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

19 ⁿ И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа , се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.

20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил ▼

▼ 1:20 Т.е. изискан от Бога.

; защото си каза: От Господа го изпросих.

Самуил – посветен на Господа

21 ^p След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

22 ^q Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

23 ^r Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

24 ^s И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25 ^t След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

26 ^u А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа .

27 ^v За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

28 ^w Затова и аз го дадох на Господа . През всичките дни на живота си ще бъде посветено ▼

▼ 1:28 От евр. дадено на заем.

на Господа . И тя се поклони там на Господа .