‏ 1 Corinthians 15Summary

Възкресението на Исус Христос

1 ^a Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2 ^b чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали.

3 ^c Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията;

4 ^d че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;

5 ^e и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

7 ^f че после се яви на Яков, тогава на всички апостоли;

8 ^g а от всички най-накрая се яви и на мене, като на някой изтърсак.

9 ^h Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.

10 ⁱ Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

11 И така, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те, и аз, и вие така сте повярвали.

Възкресението на мъртвите

12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13 ^j Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен;

14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15 ^k При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват.

16 Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

17 ^l и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си.

18 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

19 ^m Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.

20 ⁿ Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.

21 ^o Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

22 Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят.

23 ^p Но всеки на своя ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови.

24 ^q Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25 ^r Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

26 ^s И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена,

27 ^t защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. А когато казва, че всичко е вече покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

28 ^u когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях?

30 ^v Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

31 ^w Братя, с похвалата, с която се гордея заради вас в Христос Исус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32 ^x Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“.

33 ^y Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“

34 ^z Отрезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

Възкресението на тялото

35 ^aa Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?

36 ^ab Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще поникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39 Всяка плът не е еднаква; една е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 Има и небесни тела, и земни тела; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните.

41 Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на луната и друг е блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

42 ^ac Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло .

45 ^ad Така е и писано: „Първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.

46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното.

47 ^ae Първият човек е от земята – от пръст; вторият човек е от небето.

48 ^af Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49 ^ag И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

50 ^ah А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 ^ai Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52 ^aj в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 ^ak Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие.

54 ^al А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“.

55 ^am „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“

56 ^an Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът;

57 ^ao но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

58 ^ap Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.